Добре дошли в обновеният сайт на нашия клуб
Страницата е в процес на доработка и е възможно някои от разделите да са непълни и недостъпни, за което молим да ни извините!q

Авиомоделист прави FSRV-15cc

   Всичко започна така.....

   2010г. реших да посетя едно от състезанията по FSR-V. Това се случи на състезанието проведено в Казанлък през месец април. Времето беше прекрасно, езерото беше красиво и моделите направо "летяха". И макар да съм авиомоделист и самолетите да са моята страст, реших, че и аз искам да участвам в гонките. След кратък размисъл, стана ясно, че нямам време да изработя нов модел и да успея да участвам на следващото състезание. Единствената алтернатива да участвам този сезон беше да намеря готов модел. И така, още на следващият ден започнах преговори да се сдобия с такъв. За мой късмет се намери такъв, който беше почти готов. След малко напудряне, ново захранване, нови серво машинки и разработване на двигателя, който беше нов, моделът беше готов за състезание. За съжаление изпуснах това в Русе, но в София бях на линия. И така като краен резултат се класирах на 3-то място на FSR-V 15cc. За да бъдем чесни това си беше чист късмет. Но това допълнително ме мотивира да направя нов модел, тъй като този имаше няколко недостатъка, основният, от които беше огромното му тегло. Моделът достигаше сравнително добра максимална скорост но ускорението му след завой беше умопомрачително слабо.

Нахвърлях набързо една скица как бих искал да изглежда моделът.

  .. и за да придобият нещата по-сериозен вид започнах да изчертавам идеите си в Corel Draw.

След около ден два чертане лодката придоби следния вид:

    

 

         

 

  Може би някой ще се запита как точно реших така да изглежда лодката. Ами имам скромен опит с лодки, макар и те да са електрически. Посъбрах от тук и от там информация, поразгредах стария FSR, като се опитах да премахна недостатъците му, а и реших да експериментирам и се хвърлих направо надълбокото. Какъв ще е резултата? Както казват опитните корабомоделисти, само гьола ще покаже. :)

И така, след извесно конвертиране от CDR в DWG, прехвълих профилите в SolidWorks. Тук моделът придоби обем, или иначе казано стана от 2D на 3D. За мое разочарование някои от идеите ми не се осъществиха в триизмерният вариант. Хубавото, е че неосъществените идеи влияеха само на естетиката. Но какво да се прави, примирих се с положението....

И така, ето го резултатът.

И тук приключи чистата работа. Дойде време да се поизцапаме малко, и по-точно да се направи матрица за този модел. Реших да мина по отъпкания вече път за правене на матрици. А именно:

Като за начало се сдобих с MDF с дебелина 30мм и размери 2,8мх2,1м понеже нямаше други в склада (за MDF-и). След което го разкроих на парчета с размери с по 10см по-големи от тези на модела от всичките му страни.

След това оставихме нещата в "ръцете" на CNC машината. Беше направена грубата обработка на отделните слоеве на MDF-а.

След като бяха обработени и изрязани всички слоеве на груба обработка, залепих отделните елементи с епоксидна смола. За пояснение, грубата обработка има за цел да премахне по-голямата част от ненужният материал, като това става с по-голяма стъпка и по-бърз ход на машината. Така се пести машинно време, а и нали искам да стане по-бързо, че нямам търпение да го бидя как изглежда в действителност. 

Тук палубата е готова залепена и оставена да съхне.

И ето на следващия ден дойде времето за финната обработка. Само за информация тя трае между 12 и 15 часа (само) :)

След отделянето на изделието от масата, се наложи малка дообработка с добре позната ни шкурилка. Но не защото машината не си е свършила работата както трябва.

 По същата схема се изработи и дъното....

И тук се наложи да “играе“ шкурилката.

Така готовите изделия бяха намазани и пропити с епоксидна смола. Тя пропива в MDF-а и го заздравява а и в последствие ако се шлайфа с водна шкурка дори да се намокри, няма опасност MDF-а да се раздуе и да се развали повърхността. След това изделието се изшкурва отново до като стане идеално гладко. Аз лично обаче намерих по лесен и удобен за мен начин да постигна иделната повърхност. Взех острието на макетен нож и на практика изциклих  модела. Така си спестих шкуренето и досадното запълване на шкурката от смолата. Цялата процедура по обратката (цикленето) и на двете части отне около 2 часа.

Сдобих се с двукомпонентен полиоретанов грунд за MDF. Нанася се чрез пръскане. Грундът покрива изключително добре. За двете части използвах около 500мл от него. Шлайфането му се оказа истинско удоволствие, направо песен и не запълва шкурката. С 2 парчета 10х10см шкурка 320, шлайфане на сухо и постигнах идеална повърхност (нищо че шкурката е водна Wink).  Единственият недостатък, е че след края на процеса по шлайфане приличах на мелничар с 40 годишен стаж, който не си е сменял дрехите, а и се наложи основно почистване на работилницата (офисът).

Ето палубата по време на грундиране.

Така изглеждат изделията след шлайфането. Вижда се как тук тъме грундът прозира където е много изтънен.

Дойде ред за нанасяне на отделителя. След малко консултациа с хора много по-вещи от мен в одбластта на смолите и матриците реших да ползвам за отделител PVA. Алтернативата беше Formula 5. Спрях се на PVA, тъй като чух мнения, че Formula 5 не е подходящ за някои грудове и трудно се отделят. И за да не рискувам се спрях на PVA-то. Преди нанасянето на отделителя, намазах двете изделия със специялна вакса, която гарантира доброто покриване на изделието с отделителя, и че при мазането му той няма да се отдръпва и събира на капчици, като вода на мазна повърхност. Както се вижда на снимката резултатът беше положителен, или поне на мен ми хареса.

След около 30 минути дойде редът и на гелът. Черен гел и ужасно гъст. Едвам го нанесох равномерно, до колкото разбира се успях да го направя равномерно както се вижда на снимката.

Изразходих точно 300 грама гел и неоходимото за него количество втърдител 51 грама и за двете части.

И така дойде ред на най-ужасната за мен и най-мръсната част от работата. Нанасянето на 8 кг епоксидна смола, чоп, стъклени платове, нишки, мат тънък, мат дебел, рогоски и какви ли не още там работи. След тежка 4 часова борба аз и още двама верни другари в този тежък момент, се получи това:

Към 4 часовата борба не съм включил едночасовото почистване на работилницата и всички използвани инструменти. Снимки от самият процес НЯМА. Нямахме нито свободни, нито чисти крайници за да запечатаме тази епична битка. А и никой не искаше да жертва телефона си :)

И сега чакаме...

 И така... След 3 дни чакане, 3 дни на съмнения и въпроси. Ще има ли шупли, ще се отдели ли лесно матрицата от дървеното изделие и т.н....

Дойде часът на истината.

Като за начало изрязахме стърчащите излишъци покрая на матрицата, първо за да не си нарежем ръцете, и второ за да е естетически издържано. Изрязахме го със зеге, и въпреки това не беше лесна работа.

След това с шлаф, изравнихме и загладихме ръбовете. Вече нямах търпение да започнем разделянето.

Като начало започнах да отделям по ръбовете делителната линя. и докато се усетим се чу ПУК... и готово.

Всичко приключи за 20 секунди. Изненадващо лесно. Не мога да Ви опиша радостта си като видях резултатът. Нито една шупла. За мен си беше направо перфектно. Имаше само остатъци от отделител. А както вече споменах използвах PVA, а то се мие с бистра водица. След кратък душ в банята, всичко беше почистено.

И сега преди да извадим същинската лодка предстои прешлайфане с фина водна шкурка (може би 600) и след това полиране. За сега толкова.

...и така...

след около два дни шлайфане с водна шкурка 600, матрицата е готова за намазване на отделител. Този процес ми се видя безкрайно дълъг, мръсен и мокър. Проблемът в същност беше, че шлайфайки с водна шкурка, цялото изделие беше мокро и не се виждаше какъв е резултатът от търкането. Тъкмо си казвам: ето сега ми изглежда иделно. Измивам иделието, чакам го да се изцени, след това го бърша за да е сухо, и чак тогава виждам как нищо не съм направил. И така този процес се повтори многократно докато достигна задоволителен резултат. Да не говорим за чернилката която оставях след себе си (това го правих в къщи).

За информация гелът, който използвах (от R&G) за направата на матрицата се оказа доста твърд и труден за шлайфане. замислих се дали шкуката шлафа гелът или обратното. Използвах 3 листа шкурка, докато прешлайфам и двете изделия, а от нея оставаше само глатка хартия.

Реших да не полирам матрицата. Ще оставя това действие за готовото изделие.

За отделител този път съм се спрял на Folmula 5, както вскички го наричат. На кутията пише друго. Този отделител конкретно, е с висока заботна температура, и по-точно запазва характеристиките си на отделител и след нагряване, което е необходимо за достигане на якостните характеристики на епоксидната смола на изделието (изисква се от производителя).

 След поредната консултация с по-вещите от мен в тази материя, осъзнах ще ми предстои намазване на матриците с отделителя и след около 10-15 мин изтъркването му от нея. И така САМО между 5 и 7 пъти.

 Започнах с намазване на матрицата с вакса (отделителя). Стараех се да нанасям възможно най-тънък и равномерен слой от нея.

Изчаках не повече от 5 минути и понеже нямах търпение, започнах да търкам.

Търкането на матрицата го правех с дамски чорап, както ме бяха посъветвали. Докато търках и се опитвах да полирам изделието, осъзнах как не е достатъчно тънък слоя, който съм нанесъл. Като знаех колко пъти трябва да повторя този процес направо ми причерня. Естествено слеващото намазване беше доста "икономично" с цел да си улесня живота. :)

В крайна сметка се получи не лош резултат. Трябва да отбележа, че матрицата преди това беше матова. Последното шлайфане преди ваксата беше с водна шкурка 600. След нанасчнето на ваксата резултатът е това:

Матрицата зглежда все едно е полирана. Но това се дължи на ваксата, която запълва всички драскотини по матрицата.

След това започна същинското правене на модела или направата на корпуса от вече готовата матрица.

Като начало нанесох 1 слой безцветен гел. И той както гелът за матрицата е много гъст и това не позволява да се стича по матрицата. За 1-ви слой на горницата използвах 60 гр. гел.

След намазването на гела, сложих матрицата във фурната  /Не тази за готвене :)/ при температура 40 градуса с цел да желира по-бързо гелът. През това време подготвих кабоновите нишки, които пропих със смола преди да ги сложа в най-осрите външни ръбове на изделието (или вътрешни за матрицата) преди полагане на първия слой карбон. По този начин ще избегнем появата на шупли по готовото изделие.

 След като гелът желира, се вади матрицата от фурната и се намазва втори слой гел, отново 60 грама, и чак тогава започнахме да полагаме вече пропитите със смола и предварително оразмерени карбонови нишки.

След това полагаме първият слой карбон, което най-деликатната част от процеса. Започва се от най-дълбоката част на изделието, от средата към делителната линя, за да легне най-добре платът. Всички парчета бяха предварително скроени и нарязани докато са ни още чисти ръвете и не лепнем. 

След полагането, хубаво намазах и пропиш карбона със смола.

По този начин положих и втори слой карбон. След това дойде времето на третият слой, който беше карбон/кевлар.

Сигурно забелязвате, че кевларът не е едно цяло парче. Това се дължина факта, че кевларът е труден за обработка и при рязане или шкурене, се роши. Абсолютно задълвително е да няма гола нишка кевлар от никъде, за да не се пропие с гориво и да се развали курпусът на модела. И в същнос т направих така, че там където ще режа или шлайфам да няма кевлар. След кевларът поставих четвърти последен слой карбон. Карбонът е 204 гр/м2.

Полагане на tear-off.

Следва полагане на попивателна. За целта използвам нетъкан текстил закупен от фирма за стрителни материали.

 

След това целият този "сандвич" се вкарва в полиетиленов чувал, които изработих.

Полиетиленовият чувал се запечатва херметично, Избира се подходяща равно място където да се раположи смукателя, от където ще се изсмуче целият въздух.

Тук се вижда една мрежа, която съм сложил за да позволява лесното изсмукване на целият въздух от всички краища на чувала. Принципно има специална мрежа която се предлага за такава дейност, но поради лисата й, си купих от близката железария мрежа за мазилка. Оказа се не лошо решение на ниска цена.

На снимката се вижда как при вакумирането излишно нанесената смола пропива през tear-off -а в попивателната.

След това изделието се слага във вече топата фурна на около 40-50 градуса

През следващият 1 час се наблюдава нивото на вакума докато се втвърди смолата. След това вакумът може да се изключи, а изделието остава във фурната да се пече до пълното втвърдяване.

След това... отиваме да спим.

След пълното втвърдяване на смолата, идва часът на истината...

Преди да извадим изделието трябва да се махне tear-off, попивателната и мрежата. Оказасе доста силов процес :)

Прешлафане на ръбовете..

..ииии най-накрая се вижда резултатът от двумесечния труд. Много съм доволен от резултатът. Отново нямаше нито една шупла.

Малко близък план, на който се вижда добре крайният резултат.

 Тук е време да спомена, че за направата на горницата използвах около 1,8 м2 карбон с общо тегло 270 грама, 0,6 м2 карбон-кевлар с тегло около 120 гр и 500 гр смола и 190 гр втвърдител.

Признавам, че докато работехме по изделието се бях притеснил относно теглото му, като гледах колко смола отиде за изработката му. Но в крайна сметка теглото на изделието без да е премахнат излищния материал по ръбовете е 850 гр.

Ето малко снимки от изработката на дъното без кометар. За мое учудване теглото й излезе 780 гр.

Тук кевларът целенасочено не стига до транеца. След изработването на местата за транцевите пластини, ще се положат един слой карбон/кевлар и един слой карбон и посредвом вакумната технология, която видяхте ще се заздрави това место. Но това ще го покажа като стигна до изработването транцевите пластини.

 

 

...работата не е спирала.

Без думи

 

Скоро ще има още снимки...

Ето още малко...

До тук съм стигнал. Предстои залепване на палубата с дъното.

И ето ги вече залепени. От вътрешната страна на модела напълних получилият се ръб със карбоненени нишки пропити предварително със смола, след което сложих предварителнои нарязани и пропити ленти. Положих 2 слоя, първият слой ленти е от карбон/кевлар а вторият само от карбон за да не се вижда кевларът. Върху тях сложих tearoff и накрая това го притиснах с попивателна /нетъкан текстил/ навит и натъпкан за да се държи сам на място, тъй като нямах с какво да го притискам и то от всички страни едновременно.

Снимка от вътре:

След залепването остава да се премахне технологичният ръб /делителната линия/ от борда на модела. А именно, ето това:

Сега предстои залепване на ребрата в модела и след това залепване на стойките на двигателя.

Работата напредна още малко...

Тук подготвих ребрата  за залепване в модела

След като изчаках 2-3 дни за изсъхне добре смолата от всички залепени до сега детайли по модела, започнах с лепенето на стойките за двигателя. Тук те са само фиксирани. 

Предварително ги бях начертал и бях ги дал да ми ги изрежат на лазер от 1,5мм неръждавейка.

Тук са са вече залепени.

Като се има предвид че за пръв път работя със смоли и карбон, много се притеснявах дали ще успя да го направя добре заради многото стърчащи елементи от дъното. Карбона се роши и разпада много лесно когато е нарязан на малки парчета. От една страна за да не изглежда грозно, от друга страна за да се почиства лесно и добре модела след стартове. Знаете че това е най-мръсния отсек на FSR-ите. Смятам, че стана прилично...

...после монтаж на стойката за двигателя...

...след това двигателят...

...управлението (жилата) за карбураторът...

...тук подготовка захващането на тръбата от задната страна...

...тръбата вече монтирана...

... поготовка за залепване на стойките за серво машинките за управление на карбуратора...

...тук всичкио вече залепено и монтирано.

Сега остава да залепя механизмите за управлението на транцевите пластини. В действителност вече ги залепих но още не са изсъхнали за да ги снимам.

До скоро...

... и скорото дойде. След повече от месец пауза. След леко прегрупиране на силите и средствата :), изшлайфах и боядисах модела. Ето и няколко снимки от крайният резултат. Предстои монтаж на цялата техника вътре и след това тестове на вода (гьола).

До тук беше подготовката преди боята.

За сега толкова. Залавям се за работа за да наваксвам. Ще публикувам още малко снимки когато е напълно завършен, а след това предполагам ще се видим по състезанията тази година (надявам се).

До скоро... по малко от един месец :)

 ....и така, най-накрая на вода. Та.... след боядисването, монтирах всичко в модела. Двигател, резервоари, апаратура, стартов номер и т.н. Всичко до последния детайл. След което, всичко отиде на кантара за да разбрера с колко се разминаха изчисленията ми от действителността. Оказа се, че доста. около 10% в повече в полза на действителното тегло. Добрата новина за мен беше, че центърът на тежестта на модела си беше там където го бях предвидил. А относно теглото изчислениета бяха за 6 - 6,2 кг, но резултатът е това.......

Следващият път.... по-добре....

Тук, първо докосване с водата

 От самото поведение на модела за сега не може да се разбере много, тъй като разработвах двигателя и бях отворил доста иглата за горивото и дроселирах постоянно. При следващите тестове ще разбера и аз самият повече за модела и тепърва ще му свиквам. за сега бях щастлив, че въобще върви :))))

Тук изскам да изкажа искренните си и дълбоки благодарности на всички, които ми помогнаха с този проект.

БЛАГОДАРЯ

С това темата приключва, до скоро ще се видим по състезания...

">

Резултатът

Искам да Ви разкажа какво се получи като краен резултат  с модела.

Първо направих малко тестове на езерото в кв. Дружба, за които вече дадох малко информация. Целите на тестовете бяха две, първо да проверя максималната скорост на модела и ускорението му след завой а втората да разбера как се държи модела на вода при различните скорости, на правата и в завой. За постигане на втората цел опитах най-различни варианти на отклонение на руля и скоростта с която въвеждам модела в завой. Също така както забелязахте в темата направих модела с 3 транцеви пластини, а не с две както повечето модели, които съм виждал в България. Докато траеха тези проби модела се завърташе, отлиташе, обръщаше и други такива. Исках да изпитам максималните му възможности, поне така правят в авиацията когато построят нов тип самолет, а аз нали съм авиомоделист….

Като резултат от всичко това, ускорението на модела според моето мнение (което не знам да ли е най-правилното) е отлично. За около 10 метра модела е достигнал 90% от скоростта си след 90 градуса завой плътно до шамандурата. За около 20 метра е достигнал максималното си скорост.

Относно максималната скорост на модела, направих измерване с GPS и достигнах впечатляващата за мен скорост от 82 км/ч. До колкото разбрах от добрите корабомоделисти скоростта е много добра. Предполагам, че ако се налага може да се достигне още по-висока скорост, защото има още какво да се пипа по двигателя и по тръбата. За сега нищо няма да правя по този въпрос, тъй като на мен и това ми е много.

Относно стабилността също съм много доволен и тук важна роля изигра третата транцева пластина. Моделът позволява да се завие на 90 градуса плътно около шамандурата на максимална скорост. След завой моделът намалява скоростта си много малко, което също е важно. Разковничето е в миксираните транцеви пластини с руля, и по-точно, двете крайни пластини (без средната) се спускат надолу едновременно при завой наляво или надясно. При прав курс съм миксирал и трите пластини да могат се спуска надолу. При вдигане на пластините нагоре е достатъчно само средната пластина да се повдига, дори и така модела излиза на глисаж само на винта си и едвам се докосва до водата, но това може да се случи само при гладка вода. При наличие на вълни е немислимо, моделът просто отлита тогава. Управлението на пластините съм го сложил на канала за управление хоринзонталния стабилизатор на самолетите и така ми е много лесно защото имам изградени навици и го правя без да се замислям. Естествено тези тестове са направени при почти идеални условия. Липсата на каквито и да било модели и много малка вълна на езерото в Дружба, в София.

Участие на първото състезание (Казанлък, яз.Синята река – прекрасно място). Като класиране, нищо с което мога да се похваля. За клас 15 куб. см. Само два старта по 30 минути. И двата старта съм участвал в гонката не повече от 3-4 минути поради технически причини. На първият старт се появи проблем в движението, който в последствие отстраних. А на вторият старт ми се разглоби карбуратора. Бях забравил да залепя винта ограничаващ хода на карбуратора. Но отделно от това на вторият старт получих и червен картон.

Друг много съществен проблем се оказа огромната разлика в скоростите между моя модел и повечето от останалите модели. Със скромния си опит в гонки с FSR-и, общо 3 старта в две състезания, или иначе казано, липсата на опит се оказа пагубна за мен, поради този причина и получих червения картон. Скоростта и ускорението на предишния модел, който съм управлявал бяха такива, че можеше направо да ти стане скучно за 30 минути старт. С този модел обаче, нещата и ситуациите се случваха с такава невероятна за мен скорост, че едвам успявах да реагирам. Беше абсолютно немислимо да си мисля, че ще минавам близко до шамандурите или близко до другите модели. За това предпочетох да обикалям от далече и да стоя далече от модели. За съжаление не ми се получаваше много много… В една от ситуациите настигнах толкова бързо група от 3-4 модела, че направо се стреснах и дадох толкова рязък десен завой, че моделът зави на 270 градуса макар да бях дроселирал. За мое нещастие там се оказа спасителната лодка, която чукнах съсвсем леко. Това обаче беше достатъчно за да си получа заслужения червен картон. Веднага след това ми се разглоби карбуратора.

И така от всичко казано до тук, мога само да си извадя поука и да съм по-добре подготвен за следващото състезание в София. От сега мога да кажа че най-вероятно ще държа модела дроселиран през по-голямата част от гонката и само когато се налага ще давам „газ до дупка”, иначе резултатът ще е същият.

Надявам се да Ви е било интересно, и също така да има повече участници по състезанията.

Ето малко снимки направени от Пламен Задравков по време на тестовете.

 

ь

Имаше и такива моменти...

 

Здравейте отново,

исках само да ви покажа с какъв винт се движеше моделът ми през по-голямата част от гонката (около 20мин) на последното състезание в Казанлък в клас 15сс. Това се случи след съприкосновение с друг модел на около 10 мин от гонката, моделът стана малко по-бавен но се движеше сравнително добре. За мой късмет успях да завърша даже на трета позиция с 4 обиколки след първия...

 

 

 

 

Коментари 

 
+1 #1 plamen 2011-01-05 00:26
Хайде Радо, с нетърпение очакваме да видим новата лодка.
 
 
+3 #2 rado 2011-01-09 05:32
Така добре ли е?
 
 
+2 #3 plamen 2011-01-09 12:20
Добре е, продължавай в същият дух.
 

Само регистрирани могат да пишат коментари.
Регистрация може да се получи само от администрацията на сайта.

Банер

Translate

Bulgarian English French German Hungarian Italian Russian Spanish

Посетители

51%Bulgaria Bulgaria
20.4%United States United States
7.1%Greece Greece
4%Germany Germany
3%Denmark Denmark
2%China China
1.5%Russian Federation Russian Federation
1.5%Spain Spain
1%Austria Austria
1%Canada Canada
1%Hungary Hungary
1%Slovakia Slovakia

Today: 1
Yesterday: 1
This Week: 9
Last Week: 15
This Month: 47
Last Month: 77
Total: 32115